Тези проблеми с качеството на въздуха са една от причините, поради които сме започнали да мислим как бихме могли да превръщаме неща, които използваме всеки ден – дървени чипове, останали фермерски отпадъци и дори смееците – в източник на енергия. Чрез процедура, наречена газификация, можем точно да направим това и е още по-удивително. Синтетичният газ е газова форма, преобразувана от твърдо вещество – това прави газификацията ключова в много процеси. Той може да се използва като гориво за произвеждане на електричество, за домашно отопление и за производство на различни химикали, които използваме в нашите ежедневни животи.
Процесът на газифициране започва с нагреването на твърд материал в камера, специално предназначена за газова обработка, която се нарича Газификатор. Този котел има само минимално количество кислород. Този метод разделя материалите на няколко вида газове чрез техните нагреване. Газовете като моноксид въглероден, водород и метан. Изпусканите газове след това се улавят и използват като потенциален горивен източник. Чрез промяна на температурата и количеството въздух, което присъства, могат да бъдат произведени различни видове газове, което е много полезно за различни цели.
Както може да си представите, газифицирането има няколко предимства, които правят този метод предпочитан при създаването на чиста възобновяема и устойчива енергия. Друго голямо предимство е, че то има потенциал да обработва разнообразие от материали, които в противен случай биха били изхвърлени в дълоби. По-специално, стар дървен материал и фермерски отпадъци като пилс могат да бъдат инцерирани по време на процеса. Това е важно, защото газифицирането не само произвежда енергия, но и ни спира да хвърляме отпадъци. Ако успеем да ги използваме, тогава нашата нужда от невъзобновяеми горива като въглеца или нефта (които също могат да причиняват вреда на околната среда) може да намалее.
Основно това, което се случва, е че топлината плави твърдия материал, който от своя страна разбива химичните връзки, които държат всичко заедно. С малко изключения, въглеродът е основният компонент на повечето твърди горива. Въглеродът може да реагира с кислорода около него, за да произведе въглероден диоксид (CO2), когато се затопля в среда, богата на кислород. При липса на кислород ще се образува само CO (въглероден моноксид). Причината да правим това е да можем да накараме тези материали да отдават енергията си, когато биха я изхарчили при нормални условия.
Има много praktichni приложения на газифицирането в промишлеността. Едно от главните приложения е утилизация на отпадъци за производство на енергия. Градски отпадъци или отпадъци от различни промишлени процеси могат да бъдат подадени в газификатор например. В този газификатор, отпадъците се преобразуват в синтетичен газ. Този синтетичен газ може да се изгаря, за да се произведат електричество, топлина и дори химикали като водород или амоняк, които се използват в много промишлени процеси.
Газифицирането също предлага възможности в областта на биотопливата. Биотопливата са горива, получени от възобновяеми източници, като дърво, солома или кукуруза. Газифицирането може да преобразува тези материали в синтетичен газ (syngas), който след това може да бъде превърнат в течни биотоплива, като етанол или дизел. Това биодизел после се използва за движение на автомобили като заместване на бензина и дизела, които се произвеждат от природните ископаеми.
Това са предимствата, но съществуват и предизвикателства и ограничения, с които изследователят трябва да се справи по време на газифицирането. Една от ключовите проблеми е, че както инсталирането, така и функционирането на газифициращи системи могат да бъдат скъпи. Газификаторът изисква специално оборудване и обучени хора, които да го управляват правилно. Това може да бъде препятствие за много фирми и общества, които планират да приложат тази технология.
Copyright © Qingdao Kexin New Energy Technology Co., Ltd. All Rights Reserved - Блог - Политика за поверителност
EN
